Загубата от изпаряване на свързания метал по време на синтероване в течна фаза под вакуум е важен въпрос. Това не само променя и влияе върху крайния състав и микроструктурата на сплавта, но и затруднява самия процес на синтероване. Загубата на изпарение на свързания метал възниква главно в по-късния етап на синтероване (т.е. етап на изолация). Колкото по-дълго е времето за изолация, толкова по-голяма е загубата от изпаряване на свързания метал. За тази цел химическите примеси, влагата и т.н. реагират с въглерода в материала, за да генерират CO, който се изхвърля с пещта. В този момент налягането в пещта значително се увеличава и общото съдържание на въглерод в сплавта намалява. Очевидно промяната в съдържанието на въглерод зависи от съдържанието на кислород в суровия прах и степента на вакуум по време на синтероване. Колкото по-високи са двете, толкова по-лесна е реакцията за генериране на въглероден окис и толкова по-сериозна е декарбонизацията.
Няма фундаментална разлика между процеса на вакуумно синтероване във вакуумна пещ за синтероване и синтероване в защитен газ, освен че температурата на синтероване е по-ниска и обикновено може да бъде намалена с 100-150 градуса. Това е от полза за удължаване на живота на пещта за вакуумно синтероване и намаляване на потреблението на електроенергия.